Водещи публикации

Боуен помогна за раждането на бебе!

April 29, 2020

1/4
Please reload

Скорошни публикации
Please reload

Етикети
Последвайте ни
  • Facebook Reflection

Положението е безнадеждно, но не е сериозно или тревожността е плашлива

February 20, 2017

Самата тревожност , си е доста тревожеща и не носи да се шегуват за нейна сметка.Затова, съвсем сериозно,  можем да я респектираме с гняв. Става дума за собствената ни тревожност  и съответно гняв.

 

 Тревожността е естествена, нормална  и неизбежна реакция при определени обстоятелства.Тя се фокусира по-скоро навътре /тревога от загуба на контрол, смътно чувство за опасност /.Тя e съвкупност от физиологични, психически и поведенчески реакциии  –  обикновено прекомерни  и нереалистични.Телесните реакции при тревога могат да бъдат сърцебиене, мускулно напрежение, изпотяване, изтръпване, сухота в устата и др..Психичните прояви са безпокойство, страх за живота , страх от загуба на контрол.Поведенчески тя води до блокаж на способността за действие, изразяване и справяне с всекидневните ситуации.

 

Причините за тревожещите тревожни състояния също са нееднозначни.Те могат да бъдат биологични, наследствени, условия в ранното детство, стресови фактори. Задействаща тревожността причина са обикновено стресовите фактори.Това може да е натрупан стрес или внезапна  значима промяна в живота, значима лична загуба, стимуланти и наркотици.За разлика от всекидневната  тревожност, за тревожни разстройства говорим когато  тревожните реакциите са прекалено интензивни  и  повтарящи се /панически атаки, фобии / или продължителни / генерализирана тревожност/.

 

Методите  за справяне  са многопосочни- усвояване на умения за релаксация, терапия за контрол на катастрофичните мисли, прогресивна  десенсибилизация , промени в начина на живот и личностни промени и др.Един от начините за справяне с внезапно появилото се безпокойство и страх,  в момента на възникване, преди тревогата  да е набрала скорост , е гневът.

  • Гневът може да попречи на тревогата да ескалира и да саботира действията и мислите ни.Можем да изразим гнева си по следните два начина:

  • Вербално- с директно обръщение към симптома, както ни идва отвътре –

  • „Гледай си работата ! Бесен съм! Изчезвай от тук! По дяволите, не на мене тия! И др.  

Физическо изразяване на гнева  е допустимо  единствено и само , насочено в пространството и неодушевени предмети, не към друг човек.Може да пробвате някои от най-известните начини-  викане , крещене сам в колата или във възглавница, удари с юмруци във възглавница или боксова круша, цепене на дърва, удряне на топка в стената, хвърляне на яйца във ваната, смачкване, късане на хартия, драскане върху хартия и др.Този вид физическо изразяване на гнева е приложимо и за освобождаване на емоцията преди да говорим с някой, който ни е ядосал много.

Гневът и тревожността са несъвместими, затова можем лесно да респектираме тревожността си чрез гняв. Но те са и дълбоко свързани , защото  потиснатият и натрупан гняв, заради който изпитваме несъзнавана вина, често излиза на повърхността като  необяснима тревожност.

Ако искаме съществени резултати в овладяването на  тревожността , справянето с тревожните разстройства и стреса, който ги провокира,  са нужни много повече усилия и целенасочена работа.Нужна е цялостна промяна в начина  на живот и личностните ни нагласи и убеждения .

В крайна сметка  можем да обърнем нещата , както и  заглавното  изречение.Положението  може да е сериозно, но не е безнадеждно.

 

Илиана Славова – психотерапевт консултант

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Харесайте ни във Фейсбук!
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now