Водещи публикации

Боуен помогна за раждането на бебе!

April 29, 2020

1/4
Please reload

Скорошни публикации
Please reload

Етикети
Последвайте ни
  • Facebook Reflection

Как скелета ни влияе на мозъка ни?

May 5, 2017

 

В средата на деветдесетте на миналия век, един френски генетик и лекар на име Жерар Карсенти, се заинтригува от мистериозния протеин, наречен остеокалцин, наличен в големи концентрации в скелета. Експериментирал с мишки, при които липсвало това вещество и очаквал да открие проблеми с костите им. Оказало се, че скелетът им бил нормален като цяло и този резултат, по негови думи, го хвърлил в "дълбока депресия".

Все пак мишките имали определени проблеми. Натрупвали мазнини в областта на корема, имали репродуктивни проблеми, били "глупави" - никога не се противопоставяли/негодували на нещо, не опитвали да хапят или да избягат. Сега Карсенти е на 59 години и оглавява департамента по генетика и развитие в центъра по медицина на Колумбийския университет. Изучава остеокалцина почти 20 години. Въпреки, че ролята му за скелета все още остава неизвестна, се оказва, че има многобройни ефекти при мишките по отношение на складиране на мазнините, черния дроб, мускулите, панкреаса, вкусове и дори, както показва едно ново доказателство, мозъците им. Оказва се, че остеокалцинът играе роля на "куриер" на сигналите, изпращани от костите за регулирането на важни процеси в цялото тяло.

Откритието поставя нова основа за начина, по който изследователите гледат на скелета: не само че костите осигуряват опора на структурата и служат за депа на калций и фосфат, те освен това изпращат "заповеди" и на клетки, които са много отдалечени от тях. Поне при мишките, те директно общуват с мозъка. "Това е огромно откритие", заявява Ерик Кандел, невролог и лауреат на Нобелова награда. "Кой е гледал на една кост като орган от ендокринната система? Мислим за надбъбречната жлеза, за хипофизата, не за кост?"

Карсенти отдавна вярва, че костите ни не просто придават форма на телата ни. През 2007 той прави предположение, че те имат важна роля при регулирането на кръвната захар: мишки, при които липсва остеокалцин, били в огромна част с диабет, по-малко чувствителни на и произвеждали по-малко инсулин. Когато им се добавя остеокалцин, тяхната инсулинова чувствителност и кръвната им захар се нормализират. Когато той представя тези факти за пръв път на една конференция, ендокринолозите "объркани от потенциалните последици", както един от тях казва тогава.

Карсенти по подобен начин повдига провокиращи въпроси и за ролята на скелета за репродуктивността/фертилитета. През 2011 доказва, че костите имат важна роля за репродуктивните способности на мъжа. Мишки, които не произвеждат остеокалцин имали изключително ниски нива на тестостерон и били стерилни. От своя страна, мишки с производство на завишени нива на остеокалцин, имали високо ниво на тестостерон и били по-потентни. Механизмът не се отнася до женските.

 

Най-новите открития се отнасят до скелета и мозъка. В публикация в броя от септември на журнала Cell, Карсенти говори за пряката връзка на костите с паметта и настроенията. Генетично манипулирани мишки, чийто скелет не произвежда остеокалцин били раздразнителни, депресивни и почти напълно неспособни да се справят с тест за пространствена памет. Когато били инжектирани с липсващия хормон, настроенията им се подобряват и резултатите им по време на теста за памет стават почти нормални. Открива, че при бременни мишки, остеокалцинът от костите на майката преминава през плацентата и подпомага оформянето и развитието на мозъка на плода. С други думи, костите говорят на невроните дори преди раждането.

Какво би могъл да означава това "говорене" за човешкото здраве? С напредването на възрастта костната маса намалява. Загубата на памет и депресиите също стават обичайни. Това може да са самостоятелни, неприятни признаци на стараеенето, но биха могли и да бъдат свързани. "ако попитате лекарите за за най-добрите начини за предотвратяване загубата на памет при стареене, те ще ви кажат да правите упражнения", изтъква Кандел. Дали упражненията помагат защото частично работят за съхраняването на костите, които произвеждат остеокалцин, който от своя страна помага за запазването на паметта и тонуса? (Карсенти размишлява върху това дали по-високата костна маса означава и по-голям капацитет на производство на остеокалцин, макар че това трябва тепърва да се докаже.) още по-смело звучи: Дали някога ще бъде възможно да се защити паметта или да се въздейства на когнитивните промени, свързани със стареенето с употребата на скелетен хормон? Такива въпроси могат или да предизвикат фалшиви надежди, или да стимулират въображението.

Карсенти разглежда скелета като централен за използването на енергията, възпроизвеждането и паметта заради убедителните резултати при мишките. "Ако тези опити бяха провеждани изолирано един от друг, щях да съм скептичен." Казва Съндийп Косла от Клиника Майо. Но те са "части от цяла поредица, показваща, че костите помагат за регулацията на други тъкани и опитите с мишки са проведени отлично и завладяващи." (Голяма част от предварителните резултати са потвърдени и от други лаборатории, също използващи модели с мишки.)


Въпросът е до каква степен тези резултати се отнасят и до хората. "Не познавам хормон, който да работи при мишки, но не и при хора," каза Томас Клеменс от Джон Хопкинс през 2011. Все пак, остеокалцинът не е единственият, който регулира кръвната захар, мъжката потентност или когнитивността и относителната му важност може да варира при различните хора. При мишките няма друго вещество, което да компенсира липсата на остеокалцин що се отнася до тези функции, както се доказва от работата на Карсенти. Дали това е така и при хората?

Една провокация идва от хора, при които, заради генетична мутация, няма ответна реакция на хормона. Карсенти открива два такива типа и при двата се наблюдава безплодие и невъзможност естествено да се регулира кръвната захар - както може да се предвиди от моделите с мишки. Все пак, истинският тест ще бъде клинично проведен и учените ще подберат участници с генетичен дефект, свързан с остеокалцин - или ниско ниво на този хормон, вероятно поради загуба на костна маса - и те ще бъдат третирани с него, за да се види дали се подобряват състоянията на възпроизводство, паметта, тревожността и депресията.

Карсенти вярва и, че сега знаем достатъчно, за да осъзнаваме, че всичко в организма е много по-свързано в обща мрежа, отколкото мислят повечето хора. "нито един орган не е изолиран остров," обича да казва той. Ако А говори на Б, то тогава Б трябва да отговори на А. Тази убеденост в реципрочността е знакова за голямата част от кариерата му. Скелетът често е в центъра и ролята му е изненадваща - инсулинът има ефект върху костите, а те трябва да подпомагат регулирането на нивото на инсулина. Тестостеронът има влияние върху костната маса, а скелетът трябва да въздейства на тестисите. Той казва, че също както мозъкът говори на скелета "винаги съм знаел, че костите трябва да помагат за регулирането на мозъка. Просто не съм знаел как."

 

http://www.newyorker.com/tech/elements/do-our-bones-influence-our-minds


 

Share on Facebook
Share on Twitter
Please reload

Харесайте ни във Фейсбук!
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now