Илиана Славова
магистър по философия
консултант - психотерапевт

Западната култура е възприела

линейния модел , на действието и на прогреса,

свързан с работата и ориентиран към постигането на цели

и печелене на възнаграждение отвън.

Началото на  правата линия е раждането ,

а всяка стъпка напред се измерва с постижение или придобивка

- брак, дом повишение, коли....винаги се намира нова цел за постигане.

И така до края, който не е смъртта, а оттеглянето от работа.

Тогава моделът спира да действа, 

тъй като изхожда от принципа, че  животът е работа.

Източният модел на съществуването е като спирала,

без начало и край.

При него няма по-добро място, достатъчно е, че сте там.

Самото съществуване е достатъчно.

Поради кръговата си форма, моделът постоянно се повтаря

и постоянно се връщате където вече сте били,

но никога точно на същото място,

понеже  става дума за спирала.

Постоянно се променяте и възприемате света

през променения си поглед, сякаш  за първи път.

И тъй като няма обозрим край, не може да има  и цел, 

целта е самото пътуване.

Няма конкуренция, защото сте там, където сте, което не подлежи на сравнение.

Не може да се говори за осъждане, понеже няма кой да съди.

Това е моделът на приемането.

 

 

                                                                                                                 Сузана Макмахън

Как да постигнем вътрешен покой,

равновесие и душевна сила

Ако и Вие харесвате модела на приемането, то половината от пътя към промяната е извървян. Ако отстоявате линейния модел, няма да спорим, стига той да  Ви прави щастливи и да  Ви носи удовлетворение. Наш е изборът, както и отговорността за живота ни.

  

 

Кой  е този модел.........какъв е..

Кой е поставил преградата...

Къде сме и къде бихме желали да бъдем....

 

Имаме ли време за такива въпроси, можем ли да си позволим това време?