Илиана Славова
магистър по философия
консултант - психотерапевт

Западната култура е възприела

линейния модел , на действието и на прогреса,

свързан с работата и ориентиран към постигането на цели

и печелене на възнаграждение отвън.

Началото на  правата линия е раждането ,

а всяка стъпка напред се измерва с постижение или придобивка

- брак, дом повишение, коли....винаги се намира нова цел за постигане.

И така до края, който не е смъртта, а оттеглянето от работа.

Тогава моделът спира да действа, 

тъй като изхожда от принципа, че  животът е работа.

Източният модел на съществуването е като спирала,

без начало и край.

При него няма по-добро място, достатъчно е, че сте там.

Самото съществуване е достатъчно.

Поради кръговата си форма, моделът постоянно се повтаря

и постоянно се връщате където вече сте били,

но никога точно на същото място,

понеже  става дума за спирала.

Постоянно се променяте и възприемате света

през променения си поглед, сякаш  за първи път.

И тъй като няма обозрим край, не може да има  и цел, 

целта е самото пътуване.

Няма конкуренция, защото сте там, където сте, което не подлежи на сравнение.

Не може да се говори за осъждане, понеже няма кой да съди.

Това е моделът на приемането.

 

 

                                                                                                                 Сузана Макмахън

Как да постигнем вътрешен покой,

равновесие и душевна сила

Ако и Вие харесвате модела на приемането, то половината от пътя към промяната е извървян. Ако отстоявате линейния модел, няма да спорим, стига той да  Ви прави щастливи и да  Ви носи удовлетворение. Наш е изборът, както и отговорността за живота ни.

  

 

Кой  е този модел.........какъв е..

Кой е поставил преградата...

Къде сме и къде бихме желали да бъдем....

 

Имаме ли време за такива въпроси, можем ли да си позволим това време?

Харесайте ни във Фейсбук!
This site was designed with the
.com
website builder. Create your website today.
Start Now