Илиана Славова
магистър по философия
консултант - психотерапевт
Западната култура е възприела
линейния модел , на действието и на прогреса,
свързан с работата и ориентиран към постигането на цели
и печелене на възнаграждение отвън.
Началото на правата линия е раждането ,
а всяка стъпка напред се измерва с постижение или придобивка
- брак, дом повишение, коли....винаги се намира нова цел за постигане.
И така до края, който не е смъртта, а оттеглянето от работа.
Тогава моделът спира да действа,
тъй като изхожда от принципа, че животът е работа.
Източният модел на съществуването е като спирала,
без начало и край.
При него няма по-добро място, достатъчно е, че сте там.
Самото съществуване е достатъчно.
Поради кръговата си форма, моделът постоянно се повтаря
и постоянно се връщате където вече сте били,
но никога точно на същото място,
понеже става дума за спирала.
Постоянно се променяте и възприемате света
през променения си поглед, сякаш за първи път.
И тъй като няма обозрим край, не може да има и цел,
целта е самото пътуване.
Няма конкуренция, защото сте там, където сте, което не подлежи на сравнение.
Не може да се говори за осъждане, понеже няма кой да съди.
Това е моделът на приемането.
Сузана Макмахън
Как да постигнем вътрешен покой,
равновесие и душевна сила
Ако и Вие харесвате модела на приемането, то половината от пътя към промяната е извървян. Ако отстоявате линейния модел, няма да спорим, стига той да Ви прави щастливи и да Ви носи удовлетворение. Наш е изборът, както и отговорността за живота ни.
Кой е този модел.........какъв е..
Кой е поставил преградата...
Къде сме и къде бихме желали да бъдем....
Имаме ли време за такива въпроси, можем ли да си позволим това време?