Тревожността е плашлива
„ Положението е безнадеждно, но не е сериозно“
Австралийска поговорка
Самата тревожност си е доста тревожеща и не носи да се шегуват за нейна сметка.
Затова, съвсем сериозно, можем да я респектираме с гняв. Става дума за собствената ни тревожност и съответно гняв.Става дума за спешна самопомощ, а не за окончателно справяне.
Тревожността е естествена, нормална и неизбежна реакция при определени обстоятелства.
Тя се фокусира по-скоро навътре /тревога от загуба на контрол, смътно чувство за опасност /
и е съвкупност от физиологични, психични и поведенчески реакциии – обикновено прекомерни и нереалистични.
Телесните реакции при тревога могат да бъдат сърцебиене, мускулно напрежение, изпотяване, изтръпване, сухота в устата и др.
Психичните прояви са безпокойство, страх за живота , страх от загуба на контрол.Поведенчески тя води до блокаж на способността за действие, изразяване и справяне с всекидневните ситуации.
Причините за тревожните състояния също са нееднозначни.Те могат да бъдат биологични, наследствени, преживявания в ранното детство, стрес и др.
Задействащите фактори може да са натрупан стрес или внезапна значима промяна в живота, значима лична загуба, стимуланти и наркотици и др.
За разлика от всекидневната тревожност, за тревожни разстройства говорим когато реакциите са прекалено интензивни и повтарящи се /панически атаки, фобии / или продължителни / генерализирана тревожност/.
Методите за справяне са многопосочни - усвояване на умения за релаксация, терапия за контрол на катастрофичните мисли, прогресивна десенсибилизация , промени в начина на живот , личностни промени и др. Един от начините за справяне с внезапно появилото се безпокойство и страх, в момента на възникване, преди тревогата да е набрала скорост , е гневът.
Гневът може да попречи на тревогата да ескалира и да саботира действията и мислите ни. Можем да изразим гнева си безопасно по следните два начина:
Вербално- с директно обръщение към симптома, както ни идва отвътре –
„Гледай си работата ! Бесен съм! Изчезвай от тук! По дяволите, не на мене тия! И др.
Физическото изразяване на гнева е допустимо единствено и само когато е насочено в пространството и неодушевени предмети, а не към друг човек . Може да пробвате някои от най-известните начини- викане , крещене сам в колата или във възглавница, удари с юмруци във възглавница или боксова круша, цепене на дърва, удряне на топка в стената, хвърляне на яйца във ваната, смачкване, късане на хартия, драскане върху хартия и др.Този вид физическо изразяване на гнева е приложимо и за освобождаване на емоцията преди да говорим с някой, който ни е ядосал много.
Гневът и тревожността са несъвместими, затова можем лесно да респектираме тревожността си чрез гняв. Но те са и дълбоко свързани, защото потиснатият и натрупан гняв, заради който изпитваме несъзнавана вина, често излиза на повърхността като необяснима тревожност.
Ако искаме съществени резултати в овладяването на тревожността, справянето с тревожните разстройства и стреса, който ги провокира, са нужни много повече усилия и целенасочена работа. Нужна е цялостна промяна в начина на живот и личностните ни нагласи и убеждения Тъй като тревожността и още повече тревожните разстройства са свързани и с физиологичен дисбаланс, за пълното възстановявяне е нужен комплексен подход на много нива – телесно физиологично , психично , духовно.
Тревожността не вирее в спокойно тяло
Балансирането на вегетативната нервна система, която регулира автоматичните, неволеви функции на организма е един от начините да се повлияе на емоционалното ни състояние, чрез телесна релаксация. Връзката между тревожния ум и напрегнатото тяло е очевидна, както и възможността да се работи с това дисфункционално състояние и от двете посоки - и на ума, и на тялото.
В крайна сметка можем да обърнем нещата , както и австралийската поговорка.
Положението може да е сериозно, но не е безнадеждно.
Илиана Славова
На нервна почва
„Не нещата измъчват хората, а тяхната представа за нещата“
Епиктет
До скоро лекарите използваха диагнозата “ на нервна почва“ , когато трябваше да признаят безсилието на медицината в определени случаи. Днес изразът рядко се употребява. Днес се използва терминът психосоматично, но често вложеното съдържание е същото.
Стресът е обичайният заподозрян за болестите „ на нервна почва „ . Според определението на Ханс Селие, стресът е неспецифична реакция на организма на външните изисквания.Замисляме ли се, обаче върху факта , че едни и същи стресови ситуации имат различни последици при хора с различна психична нагласа.Най-баналните примери са за корабокрушенци, които бедстват по едно и също време и място, но се спасява неумещ да плува, а се дави плувец.Някои артисти внезапно вдигат температура и губят гласа си преди много важен концерт, особено по- младите и психически лабилни.На изпит често се провалят тези, които са учили най-много. Колкото и да ни е трудно да си го признаем, стресът е повече въпрос на психична издръжливост , субективно отношение и емоционално преживяване, отколкото на външни обстоятелства.
Понятието психосоматика има своя широк и тесен смисъл.В широкия смисъл психосоматично е всяко едно болестно състояние, а в тесения смисъл - само някои необясними за медицината състояния. Според широкото разбиране на Психосоматиката, думата болест е само в единствено число както и думата здраве.Няма болести , има симптоми на нарушеното психо-физично равновесие на човека.
Боледува човекът, а не отделни органи и системи. Това е философия на болестта , която разглежда човека като двойнствено същество изтъкано от противоречия.Ние сме душа и тяло, съзнание и несъзнавано, знаещи и невежи, велики и нищожни, умни и глупави , добри и лоши... и всичко това в единство в една цялостност, която се поболява когато и отнемем това единство и се отречем или игнорираме някоя част от цялото.Това означава, че болестта много често е наше дело и се налага да поемем отговорността. Това е достатъчна причина голяма част от хората да приемат с недоверие подобен възглед. Ние предпочитаме вината да я предоставим изцяло на вирусите, бактериите, лекарите, стреса, другите хора, късмета...Разбира се, че нещата могат да имат много различни причини , но почвата, теренът, на който болестта се развива , се култивира, обработва от нас , според степента на собствената ни осъзнатост.Какво означава това ?
Осъзнатост е да си даваме сметка за убежденията, концепциите,автоматизмите, клишетата, моделите на живеене , които никога не подлагаме на съмнение. Осъзнатост е да допуснем възможността да грешим, да не сме на висотата на очакванията, да имаме недостатъците, които проектираме върху другите . Няма по-трудно нещо за човека от това да види собствената си сянка.Ние употребяваме огромни количества енергия в борба със себе си, самоообвинения и игра на криеница със самите себе си.
Болестта се корени в неприемането на собственото несъвършенство, ограниченост и преходност. Първата крачка към изцелението, парадоксално , е приемането на болестта като необходимост точно в този етап на индивидуалното ни развитие.
„ Който веднъж е развил способността да вижда , че във всеки телесен процес и симптом намира израз психична проява, той знае също, че единствено процесите в съзнанието могат да ни избавят от проблемите , станали видими чрез тялото. Да помогне на човека в този процес на развитие и превръщане е задача на психотерапията.“
Рюдигер Далке
„ Когато се опитваш да разбереш смисъла на някакво физическо неразположение ти го правиш по три причини.Първата е , за да осъзнаеш какво всъщност искаш да бъдеш в този живот.Втората е да откриеш убеждението , което поддържаш и което ти вреди.Третата причина е да си помогнеш в осъзнаването, че не приемаш себе си, какъвто си в този момент.“
Лиз Бурбо
„Независимо от стадия на заболяването, винаги зад него се крие нерешен проблем, житейска задача и неспособността или отказът на човека да реагира адекватно на предявените към него изисквания на живота.“
Курт Тепървайн
Илиана Славова
Перфекционизъм и контрол
„ - Господарю, над кого царувате вие?
- Над всичко- отговори съвсем простичко царят“
Искаме най-доброто, правим най-доброто, очакваме най-доброто като отговор и резултат, а се оказва, че успехите все по-малко ни радват и се явяват изневиделица необясними тревожни симптоми и състояния. Високи стойности на кръвното, панически атаки, нервен стомах, емоционални сривове и изблици и други сигнали , че сме преминали границата на доброто за нас гонене и преследване на цели , задачи, идеали, съвършенство и сме на територията на саморазрушителното поведение. Нещо ни напомня и подсеща за това, че сме ограничени човешки същества, факт, труден за преглъщане, често и за проумяване.Тялото рано или късно напомня за себе си, ако го пренебрегваме и сме склонни да се идентифицираме с ума. Възможен е и обратният вариант - преследвайки физическо съвършенство, неглижираме психичните и духовните си нужди, близките взаимоотношения. Емоционалните и психични симптоми се разпознават по-трудно и по-често се игнорират. Така дисбалансът се задълбочава, докато всичките „трябва“ ни държат здраво в познатия коловоз и мисълта за промяна е персона нон грата. Дори да сме осъзнали нуждата от промяна остава трудността на първата крачка и въпросът откъде да започна?
Първата крачка е приемане на ситуацията такава каквато е. Преоценка на ценностите ни е следващата важна стъпка към едно по- автентично присъствие в собствения живот.И понеже сме отговорни хора бързо поставяме „проблема“ под контрол.
Всичко е под контрол. Любимата ни фраза за успокоение когато е напечено, когато ни връхлита необяснима тревожност и се чувстваме безпомощни. Дали си даваме сметка, че понякога точно контролът е причина за страданието или дискомфорта ни. Или по - точно прекомерния контрол. Винаги когато е било застрашено базисното ни чувство за сигурност ние сме ставали все по-бдителни, предпазливи, отбраняващи се, планиращи, конролиращи всяка евентуалност.Така е когато травмираща ситуация е оставила трайни следи в психиката ни и в отговор засилваме контрола върху обстоятелствата, за да не ни изненадват повече.Толерантността към неизвестното намалява и все по-малко сме склонни да поемаме риск. Заедно с перфекционизма и контрола расте напрежението и стреса, започват да се явявят различни тревожни симптоми. Контролът и перфекционизмът дълго и вярно са ни служили и вече са станали част от нашата идентичност, затова ни е трудно да осъзнаем, че могат да се обърнат срещу нас, още по-малко да го приемем. Защото това означава да приемем живота си такъв какъвто е , с всичките неизвестни, с възможната несигурност и неочаквани промени с нас, с другите хора и отношенията ни с тях, без съпротива, без предварителна подготовка дори. Да приемеш означава да си готов да видиш смисъл в най-неприемливото и безмислено нещо, което ти се случва и отказ от нереалистични очаквания.Отпускането на отбранителната позиция може да има освобождаващ напрежението ефект. Ако си дадем позволение да забавим темпото и да релаксираме ще ни е нужно само малко повече търпение, за да се научим да понасяме известна несигурност, противоречие или конфликт.Осъзнатото, търпеливо, приемащо ситуацията отношение може да ни позволи да се дистанцираме за малко и да я видим от нейната не толкова драматична страна. Малко чувство за хумор би помогнало да не приемаме всичко прекалено сериозно. Да се научим да се доверяваме повече на себе си и на живота без да имаме предварително готово решение и отговор за всяко предизвикателство.
Приемане, вяра, търпение, чувство за хумор са добрите стратегии за справяне с тревожността и нейните симптоми. Култивират се трудно и бавно, с променлив успех, но си струва усилието, ако вместо да се справяме с живота се научим да присъстваме в него осъзнато.