Тревожността е плашлива

Самата тревожност  си е доста тревожеща и не носи да се шегуват за нейна сметка.

Затова, съвсем сериозно,  можем да я респектираме с гняв. Става дума за собствената ни тревожност  и съответно гняв.Става дума за спешна самопомощ, а не за окончателно справяне.

Тревожността е естествена, нормална  и неизбежна реакция при определени обстоятелства.

Тя се фокусира по-скоро навътре /тревога от загуба на контрол, смътно чувство за опасност /

и  е съвкупност от физиологични, психични и поведенчески реакциии  –  обикновено прекомерни  и нереалистични.

Телесните реакции при тревога могат да бъдат сърцебиене, мускулно напрежение, изпотяване, изтръпване, сухота в устата и др.

Психичните прояви са безпокойство, страх за живота , страх от загуба на     контрол.Поведенчески тя води до блокаж на способността за действие, изразяване и справяне с всекидневните ситуации.

Причините за  тревожните  състояния също са нееднозначни.Те могат да бъдат биологични, наследствени, преживявания  в  ранното детство, стрес и др.

Задействащите фактори може да са натрупан стрес или внезапна  значима промяна в живота, значима лична загуба, стимуланти и наркотици и др.

За разлика от всекидневната  тревожност, за тревожни разстройства говорим когато   реакциите са прекалено интензивни  и  повтарящи се /панически атаки, фобии / или продължителни / генерализирана тревожност/.

Методите  за справяне  са многопосочни -  усвояване на умения за релаксация, терапия за контрол на катастрофичните мисли, прогресивна  десенсибилизация , промени в начина на живот ,  личностни промени и др. Един от начините за справяне с внезапно появилото се безпокойство и страх,  в момента на възникване, преди тревогата  да е набрала скорост , е гневът.

Гневът може да попречи на тревогата да ескалира и да саботира действията и мислите ни. Можем да изразим гнева си безопасно по следните два начина:

                    Вербално- с директно обръщение към симптома, както ни идва отвътре –

                   „Гледай си работата ! Бесен съм! Изчезвай от тук! По дяволите, не на мене тия! И др.  

Физическото изразяване на гнева  е допустимо  единствено и само когато е насочено в пространството и неодушевени предмети, а не към друг човек . Може да пробвате някои от най-известните начини-  викане , крещене сам в колата или във възглавница, удари с юмруци във възглавница или боксова круша, цепене на дърва, удряне на топка в стената, хвърляне на яйца във ваната, смачкване, късане на хартия, драскане върху хартия и др.Този вид физическо изразяване на гнева е приложимо и за освобождаване на емоцията преди да говорим с някой, който ни е ядосал много.

Гневът и тревожността са несъвместими, затова можем лесно да респектираме тревожността си чрез гняв. Но те са и дълбоко свързани, защото  потиснатият и натрупан гняв, заради който изпитваме несъзнавана вина, често излиза на повърхността като необяснима тревожност.

Ако искаме съществени резултати в овладяването на  тревожността, справянето с тревожните разстройства и стреса, който ги провокира, са нужни много повече усилия и целенасочена работа. Нужна е цялостна промяна в начина  на живот и личностните ни нагласи и убеждения Тъй като тревожността и още повече тревожните разстройства са свързани и с физиологичен дисбаланс, за пълното възстановявяне е нужен комплексен подход  на много нива – телесно физиологично , психично , духовно.

 

Тревожността не вирее в спокойно тяло

 

Балансирането на  вегетативната нервна система, която регулира автоматичните, неволеви функции на организма е един от начините да се повлияе на емоционалното ни състояние, чрез телесна релаксация. Връзката между тревожния ум и напрегнатото тяло е очевидна, както и възможността да се работи с това дисфункционално състояние и от двете посоки - и на ума, и на тялото.

 

В крайна сметка  можем да обърнем  нещата , както и  австралийската поговорка.

 

Положението  може да е сериозно, но не е безнадеждно.

Илиана Славова

„ Положението е безнадеждно, но не е сериозно“

   Австралийска поговорка

На нервна почва

„Не нещата измъчват хората, а тяхната представа за   нещата“

Епиктет

До скоро лекарите използваха   диагнозата “ на нервна почва“ , когато трябваше да признаят безсилието на медицината в определени случаи. Днес  изразът  рядко се употребява. Днес се използва терминът психосоматично, но често вложеното съдържание е същото. 

Стресът е  обичайният заподозрян за болестите „ на нервна почва „ . Според определението на Ханс Селие,  стресът  е неспецифична реакция на организма на външните изисквания.Замисляме ли се, обаче върху факта , че едни и същи стресови ситуации   имат различни последици  при хора с различна психична нагласа.Най-баналните примери са за  корабокрушенци, които бедстват по едно и също време и място, но се спасява неумещ  да плува, а се дави плувец.Някои артисти  внезапно вдигат температура  и губят гласа си преди много важен концерт, особено по- младите и психически лабилни.На изпит често се провалят тези, които са учили най-много. Колкото и да ни е трудно да си го признаем, стресът е  повече  въпрос на психична издръжливост  , субективно отношение и емоционално преживяване, отколкото на външни обстоятелства.

Понятието психосоматика  има своя широк и тесен смисъл.В широкия  смисъл психосоматично е всяко  едно болестно състояние, а  в тесения  смисъл - само някои необясними за медицината състояния. Според  широкото разбиране на Психосоматиката, думата болест е само в единствено число както и думата здраве.Няма болести , има симптоми на нарушеното психо-физично  равновесие на човека.

Боледува човекът, а не отделни органи и системи. Това е философия на болестта , която разглежда човека като двойнствено същество изтъкано от противоречия.Ние сме душа и тяло, съзнание и несъзнавано, знаещи и невежи, велики и нищожни, умни и глупави , добри и лоши... и всичко това в единство в една цялостност, която се поболява когато и отнемем това единство и се отречем или игнорираме някоя част от цялото.Това означава, че болестта много често е наше дело и се налага да поемем отговорността. Това е достатъчна причина голяма част от хората да приемат с недоверие подобен възглед. Ние предпочитаме  вината да я предоставим изцяло на вирусите, бактериите, лекарите, стреса, другите хора, късмета...Разбира се, че нещата могат да имат много различни причини , но почвата, теренът, на който болестта  се развива , се култивира, обработва  от нас , според степента на собствената ни осъзнатост.Какво означава това ?

Осъзнатост е да си даваме сметка за убежденията, концепциите,автоматизмите, клишетата, моделите на живеене , които никога не подлагаме на съмнение. Осъзнатост е да допуснем възможността да грешим, да не сме на висотата на очакванията, да имаме  недостатъците, които  проектираме върху другите . Няма по-трудно нещо за човека от това да види собствената си сянка.Ние употребяваме огромни количества енергия в борба със себе си, самоообвинения  и игра на криеница със самите себе си.

Болестта се корени в неприемането на собственото несъвършенство, ограниченост и  преходност. Първата крачка към изцелението,  парадоксално , е приемането на болестта  като  необходимост  точно в този етап на индивидуалното  ни развитие.

„ Който веднъж е развил способността да вижда , че във всеки телесен процес и симптом намира израз психична проява, той знае също, че  единствено процесите в съзнанието могат да ни избавят от проблемите , станали видими чрез тялото. Да помогне на човека в този процес на развитие и превръщане е задача на психотерапията.“  

Рюдигер Далке

„ Когато се опитваш да разбереш смисъла на някакво физическо неразположение ти го правиш по три причини.Първата е , за да осъзнаеш какво всъщност искаш да бъдеш в този живот.Втората е да откриеш убеждението , което поддържаш  и което ти вреди.Третата причина е да си помогнеш в осъзнаването, че не приемаш себе си, какъвто си в този момент.“

Лиз Бурбо

„Независимо от стадия на заболяването, винаги зад него се крие нерешен проблем, житейска задача и неспособността или отказът на човека да реагира адекватно на предявените към него изисквания на живота.“

Курт Тепървайн

Илиана Славова

Перфекционизъм и контрол

„ - Господарю, над кого царувате вие?

- Над всичко- отговори съвсем простичко царят“

Искаме най-доброто, правим най-доброто, очакваме най-доброто като отговор и резултат, а се оказва, че успехите все по-малко ни радват и се явяват изневиделица необясними тревожни симптоми и състояния. Високи стойности на кръвното, панически атаки, нервен стомах, емоционални сривове и изблици и други сигнали , че сме преминали границата на доброто за нас гонене и преследване на цели , задачи, идеали, съвършенство и сме на територията на саморазрушителното поведение. Нещо ни напомня и подсеща за това, че сме ограничени човешки същества, факт, труден за преглъщане, често и за проумяване.Тялото  рано или късно напомня за себе си, ако го пренебрегваме и  сме склонни да се идентифицираме с ума. Възможен е и обратният вариант - преследвайки физическо съвършенство, неглижираме психичните и духовните си нужди, близките взаимоотношения. Емоционалните и психични симптоми се разпознават по-трудно и  по-често се игнорират. Така дисбалансът се задълбочава, докато всичките „трябва“ ни държат здраво в познатия коловоз и мисълта за промяна е персона нон грата. Дори да сме осъзнали нуждата от промяна остава трудността на първата крачка и въпросът откъде да започна?

Първата крачка е приемане на ситуацията такава каквато е. Преоценка на ценностите ни е следващата важна стъпка към едно по- автентично присъствие в собствения живот.И понеже сме отговорни хора бързо поставяме „проблема“ под контрол.

Всичко е под контрол. Любимата ни фраза за успокоение когато е напечено, когато ни връхлита необяснима тревожност и се чувстваме безпомощни. Дали си даваме сметка, че понякога точно контролът е причина за страданието или дискомфорта ни. Или по - точно прекомерния контрол. Винаги когато е било застрашено базисното ни чувство за сигурност ние сме ставали все по-бдителни, предпазливи, отбраняващи се, планиращи, конролиращи всяка евентуалност.Така е когато травмираща ситуация е оставила трайни следи в психиката ни и в отговор засилваме контрола върху обстоятелствата, за да не ни изненадват повече.Толерантността към неизвестното намалява и все по-малко сме склонни да поемаме риск. Заедно с  перфекционизма и контрола расте напрежението и стреса, започват да се явявят различни тревожни симптоми. Контролът и перфекционизмът дълго и вярно са ни служили и вече са станали част от нашата идентичност, затова ни е трудно да осъзнаем, че могат да се обърнат срещу нас, още по-малко да го приемем. Защото това означава да приемем живота си такъв какъвто е , с всичките неизвестни, с възможната несигурност и неочаквани промени с нас, с другите хора и отношенията ни с тях, без съпротива, без предварителна подготовка дори. Да приемеш означава да си готов да видиш смисъл в най-неприемливото и безмислено нещо, което ти се случва и отказ от нереалистични очаквания.Отпускането на отбранителната позиция може да има освобождаващ напрежението ефект. Ако си дадем позволение да забавим темпото и да релаксираме ще ни е нужно само малко повече търпение, за да се научим да понасяме известна несигурност, противоречие или конфликт.Осъзнатото, търпеливо, приемащо ситуацията отношение може да ни позволи  да се дистанцираме за малко и да я видим от нейната не толкова драматична страна. Малко чувство за хумор би помогнало да не приемаме всичко прекалено сериозно. Да се научим да се доверяваме повече на себе си и на живота без да имаме предварително готово решение и отговор за всяко предизвикателство.

 

Приемане, вяра, търпение, чувство за хумор са добрите стратегии за справяне с тревожността и нейните симптоми. Култивират се трудно и бавно, с променлив успех, но си струва усилието, ако вместо да се справяме с живота се научим да присъстваме в него осъзнато.