Положението е безнадеждно, но не е сериозно или тревожността е плашлива
Самата тревожност , си е доста тревожеща и не носи да се шегуват за нейна сметка.Затова, съвсем сериозно, можем да я респектираме с гняв. Става дума за собствената ни тревожност и съответно гняв.
Тревожността е естествена, нормална и неизбежна реакция при определени обстоятелства.Тя се фокусира по-скоро навътре /тревога от загуба на контрол, смътно чувство за опасност /.Тя e съвкупност от физиологични, психически и поведенчески реакциии – обикновено прекомерни и нереалистични.Телесните реакции при тревога могат да бъдат сърцебиене, мускулно напрежение, изпотяване, изтръпване, сухота в устата и др..Психичните прояви са безпокойство, страх за живота , страх от загуба на контрол.Поведенчески тя води до блокаж на способността за действие, изразяване и справяне с всекидневните ситуации.
Причините за тревожещите тревожни състояния също са нееднозначни.Те могат да бъдат биологични, наследствени, условия в ранното детство, стресови фактори. Задействаща тревожността причина са обикновено стресовите фактори.Това може да е натрупан стрес или внезапна значима промяна в живота, значима лична загуба, стимуланти и наркотици.За разлика от всекидневната тревожност, за тревожни разстройства говорим когато тревожните реакциите са прекалено интензивни и повтарящи се /панически атаки, фобии / или продължителни / генерализирана тревожност/.
Методите за справяне са многопосочни- усвояване на умения за релаксация, терапия за контрол на катастрофичните мисли, прогресивна десенсибилизация , промени в начина на живот и личностни промени и др.Един от начините за справяне с внезапно появилото се безпокойство и страх, в момента на възникване, преди тревогата да е набрала скорост , е гневът.
Гневът може да попречи на тревогата да ескалира и да саботира действията и мислите ни.Можем да изразим гнева си по следните два начина:
Вербално- с директно обръщение към симптома, както ни идва отвътре –
„Гледай си работата ! Бесен съм! Изчезвай от тук! По дяволите, не на мене тия! И др.
Физическо изразяване на гнева е допустимо единствено и само , насочено в пространството и неодушевени предмети, не към друг човек.Може да пробвате някои от най-известните начини- викане , крещене сам в колата или във възглавница, удари с юмруци във възглавница или боксова круша, цепене на дърва, удряне на топка в стената, хвърляне на яйца във ваната, смачкване, късане на хартия, драскане върху хартия и др.Този вид физическо изразяване на гнева е приложимо и за освобождаване на емоцията преди да говорим с някой, който ни е ядосал много.
Гневът и тревожността са несъвместими, затова можем лесно да респектираме тревожността си чрез гняв. Но те са и дълбоко свързани , защото потиснатият и натрупан гняв, заради който изпитваме несъзнавана вина, често излиза на повърхността като необяснима тревожност.
Ако искаме съществени резултати в овладяването на тревожността , справянето с тревожните разстройства и стреса, който ги провокира, са нужни много повече усилия и целенасочена работа.Нужна е цялостна промяна в начина на живот и личностните ни нагласи и убеждения .
В крайна сметка можем да обърнем нещата , както и заглавното изречение.Положението може да е сериозно, но не е безнадеждно.
Илиана Славова – психотерапевт консултант
