Паническите атаки и как да се справим с тях
Хората, които са получавали внезапни пристъпи на паника от връхлитащи ги необясними телесни симптоми и състояния, знаят колко травмиращи могат да бъдат. Най-често това са физиологични усещания с изненадваща интензивност - сърцебиене, замаяност, изтръпване, прималявяне, задух, изпотяване или психични състояния на дезориентираност и усещане за нереалност, страх и безпомощност. Понякога се случват само веднъж, друг път се повтарят с различна честота и интензивност. Честотата и интензивността на пристъпите може съзнателно да се регулира с усвояване на някои стратегии и техники за справяне с паник атаките в момента на появата.
Наложителни са и някои промени в начина на живот, като редовно практикуване на спорт, техники за дълбока релаксация, елиминиране на всички стимуланти, по-свободно изразяване на емоции и чувства, промяна в някои ключови убеждения и нагласи към себе си, другите хора и живота като цяло. Това е нелесен процес на цялостно вътрешно пренареждане и е важно човек да бъде съпроводен от опитен психотерапевт по този път, за да бъде той извървян последователно и докрай.
Първата стъпка е отказът да привиждаме опасност когато тя реално не съществува. Да, паническата атака не е следствие от реална опасност, няма да получите инфаркт, задушаване, припадък, загуба на равновесие или контрол, нито ще полудеете.Объркването идва от това, че паниката е нормална, естествена, психо-физиологична реакция при реална опасност, свързана с оцеляването, която протича в следната последователност: опасност – страх –физиологични реакции. Това е инстинктът „ бий се или бягай“ и бързата и силна реакция е важна при животозастрашаваща ситуация. Разликата при спонтанния пристъп на паника е, че тук няма видима причина и непосредствена опасност. Не знаем защо се случват толкова интензивни телесни реакции, а това незнание поражда нарастващ страх и на свой ред усилва симптомите по схемата : физиологични симптоми – страх –физиологични симптоми – страх ....в един порочен кръг.
Предразполагащи фактори са продължителен стрес или значима загуба, но остават неясни отключващите паническата атака фактори. Тази неизвестност кара ума да прави изводи „от следствието към причината“, от типа: щом се чувствам толкова ужасно зле , сигурно има ужасна причина, вътре в мен се случва нещо крайно опасно, получавам инфаркт, полудявам , припадам...Тези мисли засилват страха и сме в спиралата на нарастващата паника. Важно е да се знае, че ускореният пулс и сърцебиенето не са опасни сами по себе си, ако отслабват при движение и се засилват в неподвижно положение.
При истински инфаркт има усещане за натиск и постоянна болка в центъра на гърдите, които се влошават при усилие и намаляват в покой, обратно на паническия пристъп. При сърдечен инцидент се отчитат ЕКГ аномалии в сърдечния ритъм, което липсва при паническа атака.
Пристъпите на паника не са опасни за сърцето, въпреки ускорения пулс. Често паническата атака е свързана със страх от задушаване поради мускулно стягане в гръдната област, което намалява дихателния капацитет. Добре е да се знае, че при липса на кислород автоматично се задейства дихателния рефлекс и принудително поемане на въздух доста преди това да стане опасно.
Другото плашещо състояние е свързано с чувството за дезориентация и нереалност, което се причинява от хипервентилация поради ускореното дишане. Това не е симптом на полудяване, а преходно състояние, което отминава. Поради силата и внезапността на телесните реакции при паническата атака, тя се възприема като субективно опасна, без обективно да е такава. Отказът да привиждаме опасност, когато тя реално не съществува е изключително важна първа стъпка в справянето с пристъпа на паника в момента на появата му.
Следващото, което помага е усвояване на различни начини за емоционално дистанциране от първите физически симптоми – фокусиране върху нещо външно - броене на хора, пари, предмети, коли, разговор по телефона или с хората наоколо, разходка, съсредоточаване в начина по който стъпалата и краката се свързват със земята, дъвчене на дъвка, студен душ, хапване на нещо вкусно или друго удоволствие.
Коремното, забавено дишане дава възможност за намаляване силата на телесните симптоми, виновни за паниката и позволява дистанцирането и приемането на ситуацията като външен наблюдател, без негативните интерпретации и съответните реакции на страх и паника. Много важно е да се знае, че не е нужно човек да се бори с паниката/ това би я засилило/, а да замени негативния вътрешен монолог с позитивни твърдения.
Приемането на симптомите, коремното дишане и стратегиите за справяне чрез отклоняване на вниманието и използването на позитивни твърдения са основните три стъпки за справяне при появата на симптоми на тревожност. Овладяването на тези техники е въпрос на практика и последователно прилагане, което пък води до овладяване на тревожността и паниката вместо да бъдем нейна жертва.
За окончателно справяне с проблема може да говорим едва когато паническите атаки изчезнат напълно, а това предполага една по-задълбочена психотерапевтична работа.
Психотерапевт Илиана Славова
